Резервата Ропотамо - магическо пътуване с лодка сред природата

Природният резерват "Ропотамо" се намира на около 7 км. от Приморско и на около 50 км. от Бургас. Какво му е специалното, биха казали доста хора? И аз бих реагирала по същия начин преди няколко дни. 

Само 10 мин. след като се качих на лодката, промених скептичното си мнение за природата в България, и оставих сетивата ми да ме водят. Река Ропотамо е дълга около 48 км. Лодката, на която може да се качите, ви води от устието до мястото, където Ропотамо се влива в морето. Разходката е около 1 час. През това време имате възможност да разгледате разстителността от двете страни на реката. Ще се почувствате като в приказка. Поне това се случи с мен. Толкова тихо, спокойно и необезпокоявано е това място. Прелитат различни видове птици, костенурки, дори една кушута се пристраши да се покаже и дори да я снимаме от лодката. 

Моментът, в който доближихме морето, от едната ни страна се появи плаж, а от другата - безкрайно ято чайки. Дори част от хората започнаха да ги хранят. Невероятно красиво беше: водата блестеше под допира на слънчевите лъчи, във въздуха се виждаха бели криле. Всичко беше някак магическо. А и мирисът на морето, вълните, скалите. Като истинска приказка.

 

На връщане си мислих колко всъщност е красива природата на България. Колко необезпокоявани бяха всички тези животни тук. Зарадвах се, че все пак няма начин да им навредим, тъй като това е защитено място. И макар до сега да не си давах сметка, исках да ги закрилям по някакъв начин. усетих свободата и щастието  на птиците, усетих спокойствието на земята под краката си, усетих и чистотата на въздуха. Усетих съвършенството на природата - най-великият творец. 

Това място заслужава да бъде посетено не само заради красотата на природата, но и заради въздействието, което тя ще ви окаже - да се замислите колко много всъщност сме отговорни за всичко, което се случва, как нарушаваме живота и размножаването на много животниски видове без дори да си даваме сметка. Трябва да сме по-отговорни към природата, защото и самите ние сме част от нея.

На почивка в... Приморско

Здравейте.

Съжалявам, че не публикувах известно време, но това е защото събирах впечатления от южното ни черноморие и по-специално от Приморско.

Приморско е красиво градче на юг от Бургас. Освен дългата плажна ивица и разнообразните забавления за туристи в района, Приморско спечели сърцето ми с това, че е в близост до резервата Ропотамо. Комбинацията от гора и море създала райското кътче, наречено плаж Перла. Там пясъкът е каменист, водата е мътна от водорасли, а мирисът на сол бива допълнен от горската част. Изумително красиво местенце, където човек има възможност да се зареди със спокойствие. До плаж Перла се стига изключително лесно - през северния плаж на Приморско. Ходи се само по плажната ивица и за около час се стига. Заслужава си.

В Приморско има три плажа, или поне аз открих толкова - северен, където почти винаги е ветровито, южен - широк, голям и просторен, има заведения за по бира, както и цаца и картофки, доста често там бичи чалга, но какво да се прави, по родното море е така, и плажа по устието на река Дяволска  - той е по-скоро като малък залив, живописен и приятен, водата е чиста, макар че в нея се влива дяволската река. 

Който и плаж да изберете, няма да останете разочаровани. На мен най-много ми хареса, че ивицата е дълга и не е застроена от безкрайно много хотели като на Слънчака и Несебър. разбира се, има много туристи, основно чужденци от съседните страни, доста деца и шум, но морето заглушава всичко.

По време на моя престои тук, времето беше разкошно, водата топла, макар и с малко вълни. Плажовете са сравнително чисти като за в България. Като цяло съм изключително приятно изненадана от този курорт. Чисто, приятно, не чак толкова скъпо. Има множество варианти за хранене, заведения за бира или кафенета. Всяка вечер пред общината имаше народни танци и беше доста интересно.

Забавленията, които се предлагат в курорта са: - пътуване с корабче до Китен, фото разходка до Маслен нос, различни водни занимания - банани, джетове и т.н., има лятно кино с интересни нови филми, ретроснимки, рисуване на карикатура за 10 мин. В центъра на града се намира и аквапаркът, където срещу сума от 16 лева може да се ползва от 14 ч. до 19 ч. целия комплекс - пързалки, басейни, шезлонзи, чадъри. Много приятен начин да прекараш времето си. Освен това, докато се спускаш по пързалките, те снимат, и после може да си закупиш снимката на цена от 5 лева.

Човек не скучае в Приморско. Ако пък пожелае, може да се разходи до светилището Беклик таш, където смятам да отида и аз. Самото светилище олицетворява култа към слънцето. Ще посветя отделен материал на него, тъй като смятам, че има доста за писане.
Голяма атракция се оказаха летящите фенери. Всяка вечер на някои от плажовете имаше огромни групи от хора, които пускаха горящите фенери в небето. Гледката е много интересна, особено като се извисят на голяма височина, а навън е мрак. Аз също си позволих да пусна един фенер с желание. Дано се изпълни.

 Резерватът "Ропотамо" предлага възможност за разходка с лодка по реката и снимки. Това също ми предстои утре. След това задължително ще споделя мнение.

Днес се возих на лодка, която обиколи района до Маслен нос - красиви плажове, буйна растителност и камъни. Живописен пейзаж, морски бриз, солена вода и морски вълни. Красота. Рай.

Препоръчвам на всеки да се повози на корабче без значение в каква посока, Чувството е неописуемо. Слънчевите лъчи сякаш галят морето, а то от своя страна блести като сребро. Малко е неприятно поклащането, но пък от вятъра се образуват вълни, а те от своя страна пръскат по лодката. Невероятно преживяване.

Единственото нещо, което ми направи лошо впечатление, бе обслужването по заведенията. Чака се много, става бавно, сервитьорите са нелюбезни. Но като се въоръжиш с търпение и усмивка, всичко се получава.

Ако имах възможност, пак бих дошла точно тук.

С очите си видях, че и нашето море е прекрасно, че има места, където не всичко е загубено. Места, където човекът все още не е унищожил природата. Това ме кара да се радвам, тъй като има надежда.

Моят дом

Всеки мечтае  за свой дом. Място, където ще може да бъде себе си, да релаксиара, да прави това, което обича с любимите хора. Най- трудната част е не закупуването на имота,а превръщането му в дом, защото не всяка къща е дом.

От малка си спомням, че домът е там, където е сърцето. Хората правят къщата дом, насищат пространството с енергия, която превръща емоциите в положителни спомени.  Как да направим къщата си дом и по- скоро как тя да отговаря на нашия темперамент?

Цветовете в дома ви трябва да отговарят на вашия вкус. С други думи, ако обичате светли тонове, използвайте ги. Дизайнерите обикновено си разбират от работата, но вие ще живеете там и е по-важно да се чувствате уютно и вкъщи, отколкото да следвате модни тенденции в обзавеждането.

Аксесоарите са много важен детайл в дома. Те показват, че на това място има спомени, има хора, които имат определени вкусове и интереси. Но внимайте с тях - да не постигнете обратния ефект - натруфеност и безвкусица. Помнете, че всичко в умерени количества е хубаво.

Цветовите акценти са важни. Например, ако кухнята ви е зелена, хубаво е на масата да имате зелени салфетки, иши чашки, прибори. Това дава усещане за свързаност и е приятно за укото. Не прекалявайте с него, тъй като щесе загуби ефектът.

Цветята правят дома жив. Ако обичате и сте всеотдайни, ще превърнат дома ви в прекрасна градина. Така по-лесно ще превърмогнете сезонните различия.

Не на последно място - снимките. Те са много важен детайл, тъй като запечатват спомени на изживяно щастие. Сложете ги в рамки и ги подредете по стените или на рафтчета. Така ще привлечете положителна енергия и уют в дома. Не забравяйте да избирате снимки, на които сте щастливи и обичани. Те ще ви зареждат дори в мрачните зимни дни.

Надявам се, че с тези простички съвети съм ви била полезна. Всеки дом е уникален като всеки човек. Важното е да бъде подреден с любов и желание. 

Защо да четем/разказваме приказки?

Приказката е една друга реалност. В нея всичко е възможно - от митични създания до чудеса. Тя помага на децата да израстват, справяйки се с трудностите на живота, учи ги на морал, както и на самото слово. 

Защо е хубаво да четем или да разказваме приказки на дечицата?

Първо - по този начин създаваме силна връзка помежду си. Децата слушат словото и го обикват. Какво по-прекрасно от това.

На второ място - развиват въображението си. Един ден може да пожелаят да изучават език, литература, или дори да станат творци.

Приказката възпитава. Всички приказки имат морална страна, макар на нас възрастните понякога да ни убягва. 

Освен това, четенето създава полезни навици за в бъдеще. 

На какво ни учат приказките?

Дори и ние възрастните имаме още какво да научим. Неслучайно приказките на Оскар Уайлд са за възрастни - единствено по този начин ще успеем да се замислим за истински важните неща в живота - именно малките детайли.

За децата е лесно, тъй като те имат сетива за тях, при възрастните не е така просто, тъй като сме обременени от ежедневните си задължения като работа, тревоги и други.

Но ако опитаме да видим света през детските очи - това ще ни промени към по-добро.

И така, приказката е онзи инструмент, с които децата опознават света. Затова им разказвайте, четете им. За да заобичат словото, да заобичат историите, за да бъдат хора. Защото четящият човек е щастлив човек.

Дъждовно и удобно

Няма нищо по-хубаво от лошото време. Всеки от нас понякога се нуждае от почивка, усамотение, време за себе си. Какво по-хубаво от това да вали, да гледаш как дъждовните капки се стичат по външната част на прозореца, да се вие пара от кафето, а в скута ти да лежи книга. Звучи като чудесен старт на деня. Какво обаче е подходящо да четем в лошото време? Ето и някои предложения за подходящи заглавия.     

На първо място е романът на Шарлот Бронте - "Джейн Еър". Привидно мрачната история за живота на сирачето, което устоява на превратностите на съдбата и израства като прекрасна млада дама, всъщност е една притча за човешкия живот и пътя на щастието. Тъй като действието се развива в мрачна Англия, лошото време предразполага към по-задълбочен прочит. Така ще влезете в историята и няма да усетите кога сте прехвърлили хилядите страници до края.     

       

Друго подходящо четиво е "Властелинът на пръстените" от Толкин. Ако сте отлагали епичната история за друг път, сега е моментът да започнете. Историята ще ви погълне, докато не стигнете до самия край. Приключенията на младия хобит Фродо, свързани с унищожението на пръстена, ще ви трогнат до сълзи. Толкин е майстор на детайла особено що се отнася за битките. Творбата му има сериозен замисъл и дълбоки общочовешки послания, засягайки темите за приятелството, верността и честността към другите, храбростта и жертвоготовността.

 На трето място е книгата на Елизабет Гилбърт -" Яж, моли се и обичай". Макар филмът да е доста добър, книгата ще ви даде онова удовлетворение от случващото се. Тя е изпълнена с философията на щастието, изключително четивна и интересна.  Главната героиня търси своя път в живота като преминава през различни трудности докато открие собственото си щастие. Тази книга ще ви даде нов поглед над живота. Ще поискате да се впуснете в невероятно приключение до Индия в търсене на себе си.           

   

Четенето е начин да разпускаш, но също така и начин на живот - с негова помощ създаваме нова реалност и пътуваме до незнайни места. Четете и пътувайте. И не забравяйте - само този, който умее да се наслаждава на дъжда, умее да танцува в бурята. 

Профил на градската дама

Какви според вас са качествата, които трябва да притежава една градска дама? 

Образът на градското момиче донякъде се препокрива с този на героинята от сериала "Сексът и градът" - Кари Брадшоу - независима, красива русокоска, отворена за света и интелигентна дама от Манхатън, пишеща в колонка на вестник. Нима това не е мечтата на всяка млада дама, която тепърва стъпва в живота в мегаполиса?

На първо място трябва да е безкомпромисна към външния си вид. Той е началото на самочувствието в умерени дози, което всеки трябва да притежава, за да се чувства добре.

На второ място градската дама трябва да е взискателна към себе си - да се учи на нови неща, да е отворена към дискусии, да приема чуждото мнение.

На трето място трябва да е мила и добра към всички. Отношението е всичко в живота. 

На четвърто място трябва да е изискана и интелигентна. Да чете книги, да се самообразова и интересува от заобикалящия я свят.

На пето място градската дама трябва да е здраво стъпила на земята, за да успява да оцелява в джунглата, наречена град.

Преди всичко градските дами трябва да са усмихнати и да демонстрират спокойствие.

И вие ли сте на това мнение?

Величественият Пирин

Лятото е сред любимите ми сезони, тъй като дава възможност за много и различни забавления навън. Слънцето, въздухът, дългите дни, в които може да се разхождаш на воля. 

Лятото е сезонът на отпуските и все повече хора планират своите почивки така че да успеят да посетят максимално повече места в прекрасната ни родина. 

Обичам планината заради чистия въздух и свободата, която дава. Тя е мястото, което спасява от летните жеги, предразполага към размисъл, успяваш да се усамотиш и в същото време да се сплотиш със семейството или приятелите.

Днешната статия ще посветя на една прекрасна планина в България - Величественият Пирин. 

За мен тя е една от най-красивите и загадъчни в страната ни. 

Какво знаем за Пирин?

Намира се в Югозападна България, част е от Рило-Родопския масив, най-високият й връх е Вихрен. И дотук ни помага информацията от уикипедия или от часовете по география. Само че истината започва след тази информация. Когато отидеш там, на място, почувстваш силата и величието на природата, усетиш свежестта на въздуха, боровият аромат в гората, преброиш облачетата, реещи се свободно в небето. Това е моят Пирин. Истинският. Величественият. Магическият. 

Когато наближавахме, имах усещането за нещо мистично и древно. Върховете му бяха обвити в облаци и мъгла. Почувствах се като в истинска приказка. Затворих очи, позволявайки на сетивата ми да свършат останалата работа. Докато се изкачвахме нагоре по посока х, Бъндерица пейзажите се сменяха един след друг. Въздухът ставаше все по-чист, а зеленината насищаше погледа ми. Не можех да опиша с думи чувството, което ме обхвана в този момент. Магия - това е природата. Чиста магия.Чудо на създателя.

Почувствах се щастлива, че имах възможността да усетя това вълшебство.

Стигнахме до хижата и продължихме нагоре към Байкушевата мура - най-старото дърво в България. 

Огромните му корени приличаха на пипала. Усетих мощ по странен начин. Спокойствие и безвремие заливаха пространството. А самата мура - величествено и гордо стоеше вече толкова години. Потвърждаваше моята теория за великолепието и вечността на природата. 

И все пак трябва да се види на живо. Само така човек ще почувства истинската магия на природата. 

Природен парк Пирин се нуждае от нас хората. Нека го пазим чист и красив, за да остане такъв и за нашите наследници. 

Преди всичко приканвам всеки да посети това вълшебно място. Затваряйки очи, ще усетите, че се пренасяте на едно вълшебно място, където времето е спряло, а щастието се крие в простите неща - песента на птичките, щурците, миризмата на боровите гори и спокойствието.

Ще ми се да завърша тази тема с нещо мъдро, което прочетох преди време, но за жалост не помня кой го беше казал. Затова ще си послужа само с мисълта:

Земята създава своя неповторима мелодия за онези, които имат сетива да я чуят. 

Градски дами

Здравейте, мили дами. 

Днес е рожденият ден на блога Градски дами. В него ще обсъждаме ежедневни теми, свързани с мода, изкуство, литература, сериали и др. интересни теми. Ще се радвам всеки да споделя мнение тук, тъй като това е свободна територия.

Идеята на това място е да послужи за  разтоварване от сивотата и повторяемостта на ежедневието, както и да направи по-шарен и приятен денят ни, споделяйки различни емоции, преживявания, рецепти и интересни неща. 

Аз обичам да пътувам и често ще споделям различни свои впечатления за местата, които съм посетила. Смятам, че пътуването ни прави душевно богати и заедно с четенето са най-любимите ми занимания. 

Надявам се Градски дами да се разраства и да е вашето място за избягване от скуката. Именно онова специално място, за което всяко момиче мечтае от малко.

И не забравяйте - животът е прекрасен. Усмихвай се, смей се, мечтай, споделяй и обичай.