Не се сърди, човече - версия наживо

Кога се превръщаме в пионки на живота?

Всеки знае любимата детска игра "Не се сърди, човече". На какво ни учи тя? - на това, че всичко може да се случи и най-важно е да приемаме всичко с лекота и усмивка. Но дали наистина е така в живота? Можем ли без проблем всеки път да прилагаме този принцип във всяка ситуация?

Животът е нещо много объркано. Растем с мисълта, че ако учим усърдно,  бъдем добри към всички, ще получим онова, за което дълбоко мечтаем. А то, от своя страна, обикновено е нещо нематериално - здраве, истинска любов, спокойствие, семейство и най-вече добра работа, с която ще си позволим прилично съществуване. Само че, от малки сме с грешни представи за живота. Може би именно оттам идва и разочарованието, което получаваме по-късно. Защото, невинаги получаваме това, което искаме. Или ако го получим, вече не го искаме. И не е проблем това, че вече не го искаме, а това, че е твърде късно.

Всички усилия, които полагаме, невинаги ни се отблагодаряват, както искаме. Това, че сме учили много, това, че сме подавали безгранично ръка на всекиго, не гарантира, че ще се случи с нас същото. Не ни се обещава, че ще имаме щастливия край - голямата сватба и три дни яли, пили и се веселили. Защо? Защото животът или съдбата, както го наричат повечето хора, си има собствени закони. Ако имате късмет, може и да получите благословията му. Ако не - ще трябва да се научите да се борите. За всичко и за всеки. И всеки ден да си доказвате, че не сте пионка в игра на не се сърди човече.

Съдбата обича смелите. Затова, бъдете смели и не вярвайте във съдбата. Всичко сами прави. Колкото повече го искаме и се опитваме, толкова по-голям е шансът да го постигнем.

В крайна сметка - превръщаме ли се в пионки на живота? Не, ако зависи от нас. Но ако се примиряваме с всичко, тогава неизбежно ставаме движени от някой друг. В този случай нямаме право да се оплакваме от резултата.

Животът е като огледало - с каквото му отвърнеш, това ще получиш. Бори се, мъчи се, не му се сърди човече, но не приемай нищо за даденост. Успяват само онези, които го искат истински.

За ученето онлайн или какви са предпочитанията ни през последните години

Ученето - начин на живот

Все повече хора предпочитат да учат онлайн. Това показват най-новите тенденции в обучението. Става въпрос не само за учене за квалификация, но също така и обучение по езици, практически занимания и други. Но какво всъщност получаваме онлайн?

Плащаме, за да учим. Плащаме, за да получим. Ученето само по себе си е дълъг процес. Неслучайно човек учи цял живот. Онлайн ученето е много удобно за заети хора, но всъщност какво ни дава то? Точно определено време да научим точно определено нещо. А после какво? 

Нима знанието може да бъде поставено в граници? За да успееш, трябва да знаеш от тук до тук и си готов. Животът е променлива величина. Всеки ден е различен и човек трябва да е адаптивен. Тоест, да учи колкото се може повече.

Онлайн обучението предлага възможност за научаване и добиване на сертификат, на някакви знания, а после?

Каква е причината да предпочетем онлайн базираното обучение?

Доскоро много хора отказваха да посещават занимания, които да не са face-to-face. Причината бе, че ако не са на живо, няма да са мотивирани да учат.

Само че нещата се обърнаха. 

През последната година все повече хора предпочитат да учат онлайн. Причините са много - дали заради нарастващите възможности на интернет, и все по-малкото време, с което разполагаме, или пък възможността за гъвкавост при този тип обучение.

Все повече хора избират да учат езици онлайн. Означава ли това, че вече и ние сме част от динамичния световен модел, в който хората ходят на работа, облечени с костюми, интересуват ги единствено пари и все нямат време? 

И ние ли сме като европейците и американците?

Щом и българите започнаха все по-малко време да имат, все по-малко да бягат от природата и да се крият сред тухлите, наречени дом...

Забравихме разходките сред природата, спиращите дъха гледки и чистите реки.

Забравихме ги, защото вече ги няма. Замърсени са.

И нас не ни е грижа.

А що се отнася до всичко останало - както на нас ни е удобно. ученето - онлайн, работата -  между другото... А природата - докато ни отърва...

За безспирния ход на времето

За годините, възрастта и безспорното ни желание да на се надбягваме със съдбата

　　　　　

　　　　　Все по-често чувам различни хора да споделят, че няма да кажат на колко стават на рождения си ден, тъй като било голяма цифра. 

　　　　　А когато бяхме малки, нямахме търпение да пораснем. Всеки казваше, че е на малко повече, отколкото е всъщност. А целта беше единствено да се забавляваме.

　　　　　Където отиде всичко това?

　　　　　Къде отиде детското в нас?

　　　　　Заобиколени от сивотата на ежедневието, от работа и грижи, все се надбягваме. С какво? С годините. С мечтите. Със съдбата в опита си да я излъжем за още малко време. Но за какво ни е това време? 

　　　　　Нали и без това сме толкова заети. С работа. С грижи. С недоволство. С огорчение от живота.

　　　　　Заети сме да не правим нищо със себе си. Освен да се оплакваме. Само и само за да има за какво да говорим.

　　　　　Интересно е, че в съвремието ни все повече липсва любов, разбирателство, добрина и красота. Бием се на улицата заради клаксон от кола, обиждаме в градския транспорт, не се усмихваме на непознати.

　　　　　Какъв е смисълът от съществуването, щом ще оставя горчива диря в ежедневието? 

　　　　　Смисълът е в това да променим негативното към позитивно. Да променим неблагодарността си към благодарност за всичко, което имаме. Защото никой не знае с колко време разполага. Нито докога. 

　　　　　Надпреварваме се с времето в търсене на великия смисъл. Но той е в малките неша. В ежедневието, в хората около нас. В сбъднатите мечти като пътувания, споделени преживявания.

А за любовта? Какво да кажем днес! Тя е някак в периферията на интереси, вещи, пари и материалност. Женим се, създаваме семейства, после се разделяме и продължаваме напред. Защото не знаем какво да правим със себе си? Или по-скоро защото това се очаква от нас. А ако не искаме да сме такива? Ако искаме да чакаме правилния човек по-дълго и на 27 вече всички около нас са се изпоженили, народили са купища деца. А ние сме сами. В търсене. И когато спрем да търсим ще намерим, това, от което имаме нужда. Така казват. Така било. Дали наистина е така, времето ще покаже. И пак опираме до него.

Времето.

Универсалната величина за случване на всичко. Заобиколени сме от него. Изяжда ни, поглъща личностите ни. Взема ни всичко и пак и пак от него се нуждаем. За да бъдем щастливи.

　　　　　Време. Пълноценно прекарано време.

　　　　　

　　　　　

За емоциите и защо все по-рядко ги откриваме у хората

Напоследък все по-рядко откривам емоции у хората. Това ме наведе на мисълта, че все повече предпочитаме да не чувстваме, а да мислим рационално. 

Имунизирани ли сме срещу емоцията? От какво ни спасява липсата и? И не губим ли всъщност част от вкуса на живота по този начин?

Обичам да наблюдавам хората. Навсякъде и по всякакъв повод. Не, не ме разбирайте погрешно. Не ги следя. Като психопатите по филмите. Просто ги наблюдавам в ежедневието им - в автобуса, в магазина, на път за работа. Интересно ми е как се държат помежду си. Какво е отношението им към непознати, а към най-близките?

Това, което ми направи впечатление от дългите ми наблюдения е следното:

• все повече хора се държат грубо с непознати без видима причина
• все повече хора са тъжни и потиснати, липсва усмивка на лицето им
• все повече хора се държат негативно със собствените си деца (особено ако са малки).
  
  
  Това ме накара да се замисля - защо сме толкова недоволни от съществуването си? Каква е причината да се примирим с негативизма, дълбоко пуснал корени в нашето съществуване?
  
  
  
  
  
  Много хора смятат, че причината е безпаричието, бедността. Но това са все материали неща.
  
  Истински силните хора се борят с материалното, осигурявайки място на духовното. Защото за да възпитаваш деца, да бъдеш добър човек, трябва да умееш да отсяваш това, което е истински важно.
  
  
  
  И тук стигнахме до емоциите. Или по-скоро до негативните. Тъй като се натъкнах само на такива.
  

Как да бъдем по-щастливи?

Като се радваме на малките неща, които ни заобикалят. Животът е прекрасен. Нека му се насладим.

Как да бъдем във форма през зимата?

Зимните месеци ни се виждат доста дълги, особено когато сме обездвижени в офиса. След празниците всеки от нас иска да върне отново формата си, но как да се случи това?

Като начало се движете повече. Ще се изненадате как 20 минути пеша на ден изгарят доста калории. Освен това ви помагат да се чувствате по-добре.

Хапвайте по-малко на вечеря. Концентрирайте се върху двете хранения - обилна закуска и разнообразен обяд. Вечер храната се обработва по-бавно и затова е нужно да хапваме по-малко и преди 20:00 ч.

Пийте повече течности. Особено вода - с нейна помощ ще свалите излишните килограми и ще се възстановявате по-лесно.

Започнете някакъв спорт - йога, фитнес, каланетика или аеробика. Днешно време навсякъде има разнообразие от спортове, които освен, че ще поддържат фигурата ви, ще ви дадат поле за социални контакти. А и какво по-хубаво от малко разнообразие и нова тема, за която да разказвате на приятелите си.

Започнете постепенно да се натоварвате. Ако изведнъж стресирате тялото си, бързо ще изгубите мотивация за нови тренировки.

Заменете сладкото с плодове. Всеки е роб на шоколада, но няма нищо по-полезно от плодовете.

Спазвайки тези съвети в комбинация с воля и търпение, съвсем скоро ще бъдете във форма и 

ще се чувствате добре.

... Защото всяка красива жена трябва да се чувства добре. Защото когато се чувства добре има самочувствие, а то се появява на нейното лице и радва околните.

Съвремие

Живеем в дивашки свят. В една утопия. В нереалност.

21 век. Европейски страни. Хора. Големи градове. Съвременен свят. А наоколо - пустош. Зид до зид, тухла до тухла. 

Градски автобус. Часът е 8 сутринта. Всички отиват на работа, заболи нос в безжичните си устройства. Следят света, а не го разбират. Гледат, а не виждат пред собствените си очи. Информират се, но всъщност нищо не разбират. Ходят по срещи, а всъщност не опознават никого.
Защо?

Толкова е простичко... Живеем, но не се радваме на живота си. Спим, но не се наслаждаваме на почивката. Срещаме се със стотици хора, но никой не ни интересува. Защото сме станали безчувствени. Бездушни машини, обгърнати от бездушие и материализъм.

Живеем в 21. век. Караме скъпи коли, живеем в луксозни апартаменти, имаме кредитни карти, умни телефони и безброй безсмислени вещи. Но нямаме себе си. Нито човек до себе си. Защото сме се превърнали в машини.

Защото  не виждаме как светът се разпада пред очите ни. Как хората се избиват за елементарни неща. И докато седим и гледаме - животът ще бъде такъв - бездушен и безцелен. И няма да имаме покой. И няма да има щастие. И няма да я има светлина. 

....И рече Бог - нека бъде мрак....

Досиетата Х от януари по фокс

"Досиетата Х" е любим сериал за големи и малки.

Легендарната тв поредица се завръща с 6 нови епизода първо по Фокс. 

Премиерата на събитието ще бъде на 26 януари 2016 г.
Българските зрители ще могат да го гледат веднага след американската премиера.

Ще бъдат излъчени първите две серии една след друга.

В главните роли отново ще са нашите любимци Дейвид Духовни и Джилиън Андерсън.

А създателят си остава Крис Картът, както беше в миналото.

Милиони очакват новите серии от Досиетата.

Навремето сериалът бе феномен.

Сериалът се задържа на екран от 1993 г, до 2002 г. без да изгуби своите фенове. Един от най-дълго излъчваните тв сериали и най-успешните тв продукции на всички времена. Множество награди - 16 еми и 5 приза златен глобус.

Ще спечели ли още по-голям интерес новия сезон на Досиетата Х?

Вие ще го гледатели ли?

Андрю Линкълн не е бил първият за ролята на Рик в хитовия сериал

Милиони са почитателите на "Живите мъртви" в България. Всички с притаен дъх очакваме развръзката през февруари. Любимият актьор на публиката и един от силните личности в сериала Андрю Линкълн в ролята на полицай Рик Граймс не е бил първия избор на продуцентите.

Вместо него първоначално са искали да се включи Томас Джейн, известен от кинохита "Наказателят".  Какво е накарало продуцентите да променят своето решение? Предстои да видим.

Както е известно, продуцентката предложи идеята за сериала на телевизии NBC и HBO. Тогава смятала, че високият, атлетичен и способен Джейн, ще бъде идеален в ролята на Рик. От телевизиите много харесали концепцията за поредицата и каста. Условието им било да се смекчи насилието. Това било неприемливо и започнало ново търсене.

След това "Живите мъртви" се харесали на AMC. За съжаление любимият Томас Джейн вече бил ангажиран от HBO за поредицата "Увиснал". Тогава на негово място дошъл Андрю Линкълн.

Днес спокойно можем да кажем, че едва ли има по-добър избор от него за ролята на Рик.
Феновете на сериала смятат, че Андрю и Рик са родени един за друг.
Какво по-хубаво от това.

Равносметка

Коледа е прекрасно време от годината, когато разбираш, че не са важни подаръците под елхата, а тези около масата.

Колкото повече хора присъстват на трапезата, толкова по-щастливи сме. С течение на годините все по-малко материални неща ни интересуват. Стараем се да запълваме все повече и повече духовни празнини. И това е нормално.

Защото същността на празника е в неговото споделяне. Колкото повече споделяш, толкова повече получаваш.

Когато сме на 9 - всеки ни е приятел. От момчето, усмихнало ни се на съседния чин, до русото момиченце с опашки, което ни е дало резервен химикал и ни е благодарило, когато сме споделили закуската си. Когато сме тинейджъри - всичко е против нас. Семейството, родителите, учителите, дори най-близките ни хора са сякаш срещу нас. От хормоните. Усещането за несправедливост се засилва и се чувстваме онеправдани, огорчени и неразбирани. 

След това идва времето на университета - друг град, друга страна. Там сме с тези, които говорят нашия език, или са като нас. С две думи - различните, невписващи се в общоприетата рамка. Но в живота няма рамки. Всичко е индивидуално. Двама с двама души не си приличат. Братя, сестри - деца от едни и същи родители, възпитавани заедно, са коренно различни. И това си е в реда на нещата. Защото всяко човешко същество е уникално. Така сме създадени от Твореца. И в това е нашата магия. Но нека се върнем към възрастта, в която избираме тези, които са като нас, или поне на пръв поглед - хора, напуснали дома, сблъсквайки се тепърва с неговата несправедливост. И те стават наши най-близки приятели.

На 25, когато вече сме завършили, започнали работа и всичко ни се е наредило, хората, с които сме били близки от университета, вече не са наши приятели. Удивително е колко бързо човек е способен да се промени. Довчера четяхме еднакви книги, ядяхме заедно на стол, пишехме заедно домашни, споделяхме лекции и учебници, говорехме дълго по телефона за това какво ни е впечатлило и за какво мечтаем. А сега... Сега просто сме различни хора. 

С различни цели, с различни приятели.

С различни ценности.

След 25 си даваме сметка кои са истински важните хора за нас. И те обикновено се броят на пръстите на едната ни ръка, заедно със семейството. Защото семейството никога не се променя. Любовта започва и свършва в семейството. Защото семейството винаги те подкрепя, дори когато сбъркаш. Така би следвало да е и с приятелите. Ако въобще ги имаш все още. Забравили за другия, защото преди да искаш да имаш приятели, трябва самият ти да бъдеш такъв. 

Приятелството е двустранен процес, Изисква внимание и интерес, отделено време, а не промеждутък между фризьор, две срещи и маникюр. Ако е така, просто няма смисъл. Това не е приятелство. А задължение. Или е просто оправдание, че хората са се променили, но не са осъзнали, или не искат да го признаят. Вече са други - със семейство, с различни цели и идеали. И всеки сам по своя път.... Към вечността.

Актьорите от "София - ден и нощ" - приятели извън снимките

Участниците в нашумелия  тв сериал   „София - Ден и нощ“, включващ Михаела Павлова (Рая), Адриан Зурков (Марио), Крис Ненков (Коко), Александрина Янкова (Полина Любенова), Радостина Владимирова (Сабина) и пр… се оказаха добри приятели и в живота.

Всъщност, те не са истински актьори, а аматьори. Така са предпочели продуцентите, за да изглежда по-реалистично сериалът.

Те често купонясват и извън снимачната площадка така, както и в любимия си клуб в сериала ("Червило"). Особено актуални в социалните мрежи са Михаела и Крис, които играят Рая и Коки. Михаела ви е позната от „Денсинг старс“, като един от треньорите на участниците. Тя беше и партньорка на Мариян Кюрпанов. 

А ако се чудите къде сте виждали преди Сабина (истинското й име е Радостина) – ще ви подскажем. Радостина беше кандидатка в риалити шоуто „Милионер търси жена“, но не успя да стигне напред в предаването.

Александрина (Поли) пък е модел, участвала е и в няколко фолк клипа на Борис Дали.

Освен това, повечето от актьорите са участвали преди това в предаването „Съдби на кръстопът“, което също е продукция на Краси Ванков.

Така че аматьорите от „София - Ден и нощ“ не са съвсем неизвестни, каквато беше идеята на продуцентите. Факт е обаче, че актьорската игра им се получава и сериалът добива все по-голяма популярност, както и фенове, особено сред по-младите зрители.

Сериалът е по образец на немска тв продукция. В българския вариант обаче звучат невероятните песни на Графа, Прея и много други български изпълнителни като по този начин се внася колорит и настроение сред зрителите. Имаме чувството, че и ние сме участници. Именно по този начин сериалът печели популярност и събира овации.