Идва момент в живота на всеки човек, когато осъзнава, че не се нуждае от материалното.
Не му трябват скъпи вещи, а внимание и близки хора, с които да сподели останалата част от щастливите дни в живота си. Защото всички знаем, че щастието е пътуване, а не дестинация и от нас самите зависи накъде ще поемем.
Когато съзреем до този момент, осъзнаваме, че всъщност искаме в живота ни да присъстват само онези хора, които също ни искат в своя живот без да можем да им предложим нещо друго, освен нашата компания. Може би това е истината за приятелството и неговата вечност.
Все пак, истинските приятели са онези, които остават с нас най-дълго - и в добро, и в лошо.
Не се интересуват каква кола караме, как сме облечени, колко пари получаваме и какво работим. Не ни съдят никога, но само с поглед разбират как се чувстваме и един жест и усмивка са в състояние да направят болката ни по-лека.
Затова са приятели - за да правят живота ни по-хубав, по-истински.
В крайна сметка не ни трябва много. Някой, когото да обичам, някой, който да ни обича и щастливи моменти за споделяне с близките и обичани хора.
Няма коментари:
Публикуване на коментар