За емоциите и защо все по-рядко ги откриваме у хората

Напоследък все по-рядко откривам емоции у хората. Това ме наведе на мисълта, че все повече предпочитаме да не чувстваме, а да мислим рационално. 

Имунизирани ли сме срещу емоцията? От какво ни спасява липсата и? И не губим ли всъщност част от вкуса на живота по този начин?

Обичам да наблюдавам хората. Навсякъде и по всякакъв повод. Не, не ме разбирайте погрешно. Не ги следя. Като психопатите по филмите. Просто ги наблюдавам в ежедневието им - в автобуса, в магазина, на път за работа. Интересно ми е как се държат помежду си. Какво е отношението им към непознати, а към най-близките?

Това, което ми направи впечатление от дългите ми наблюдения е следното:

• все повече хора се държат грубо с непознати без видима причина
• все повече хора са тъжни и потиснати, липсва усмивка на лицето им
• все повече хора се държат негативно със собствените си деца (особено ако са малки).
  
  
  Това ме накара да се замисля - защо сме толкова недоволни от съществуването си? Каква е причината да се примирим с негативизма, дълбоко пуснал корени в нашето съществуване?
  
  
  
  
  
  Много хора смятат, че причината е безпаричието, бедността. Но това са все материали неща.
  
  Истински силните хора се борят с материалното, осигурявайки място на духовното. Защото за да възпитаваш деца, да бъдеш добър човек, трябва да умееш да отсяваш това, което е истински важно.
  
  
  
  И тук стигнахме до емоциите. Или по-скоро до негативните. Тъй като се натъкнах само на такива.
  

Как да бъдем по-щастливи?

Като се радваме на малките неща, които ни заобикалят. Животът е прекрасен. Нека му се насладим.