Съвремие

Живеем в дивашки свят. В една утопия. В нереалност.

21 век. Европейски страни. Хора. Големи градове. Съвременен свят. А наоколо - пустош. Зид до зид, тухла до тухла. 

Градски автобус. Часът е 8 сутринта. Всички отиват на работа, заболи нос в безжичните си устройства. Следят света, а не го разбират. Гледат, а не виждат пред собствените си очи. Информират се, но всъщност нищо не разбират. Ходят по срещи, а всъщност не опознават никого.
Защо?

Толкова е простичко... Живеем, но не се радваме на живота си. Спим, но не се наслаждаваме на почивката. Срещаме се със стотици хора, но никой не ни интересува. Защото сме станали безчувствени. Бездушни машини, обгърнати от бездушие и материализъм.

Живеем в 21. век. Караме скъпи коли, живеем в луксозни апартаменти, имаме кредитни карти, умни телефони и безброй безсмислени вещи. Но нямаме себе си. Нито човек до себе си. Защото сме се превърнали в машини.

Защото  не виждаме как светът се разпада пред очите ни. Как хората се избиват за елементарни неща. И докато седим и гледаме - животът ще бъде такъв - бездушен и безцелен. И няма да имаме покой. И няма да има щастие. И няма да я има светлина. 

....И рече Бог - нека бъде мрак....